Чудно нещо е животът! Уж са изминали 1085 дни от

 

Чудно нещо е животът! Уж са минали 1085 дни от написването на този мой текст, а той е към момента жив и няма какво да се добави. Респект към индивида, за който са написани тези редове. Жив и здрав бъди, Геца!

Старите кършиякалии несъмнено си спомнят изкривения дирек от осветлението до входа на стадион " Марица ", който дълги години беше застинал като в поклон към влизащите. Казват, че се огънал след финт на отиващия на тренировки халф Георги Георгиев. За вас неистина, за мен истина, само че Гецата можеше да направи каквото си изиска, дори и със дирек на Енергото.

Има хора, до които - и да диря - не намирам път. Има и такива, като Георги Костадинов (така го помним ние от Марица още от мача, в който с Трингата развинтиха за Купата на Съветската войска ЦСКА на Пламен Марков, Ради Здравков и Спас Джевизов), с които не е належащо да се запознаваш, с цел да ги приемеш и пуснеш в живота си.

Та този Георги Костадинов Георгиев през днешния ден става на 60 години (б.а. - към този момент на 63). Човекът, който бе един от строителите на това незабравимо американско лято през 1994 година, индивидът, който мина през всеки пост в родната си Марица - от младеж, през чистачка, до състезател и президент, индивидът, който беше един от онази Тракия, която размаза Байерн (няма ала-бала - факт!).

Геца, Comment Ca va, приятелю? Знам - ти постоянно си добре, тъй като го има футбола, който при теб се трансформира в ламбада.

Да си жив и здрав и да се почерпиш за здраве! И помни, както се пее в ламбадата на Каома: " Този, който ме накара да рева, си потегли насълзен ". Не вярваш? Ами попитай твоите другари, французите. Хак да им е!

Р.S.: И емблематична фотография - двама кършиякалии литнали високо, високо в Американското ни лято.